СРАМ – НЕ СРАМ, НАУЧИХ СЕ ДА ПЛУВАМ

В този снежен зимен ден ще ти намигна с идеята за синя вода, бански, лято и движение!

Това лято се научих да плувам. На 37. Срам – не срам, в детския басейн към училището на сина ми. Уж да го водя на плуване, а всъщност – защо пък трябва да седя в чакалнята с телефон в ръка, вместо да вляза и аз в басейна? И даже изобщо не ми пукаше, че съм единственото пораснало дете там.

Когато бях втори клас, мама и татко също ме записаха на плуване. Тогава обаче имах такъв страх от дълбокото, че експериментът изобщо не се получи. С годините се понаучих да плувам, когато ходехме лятото на море, но в стил „удавник“ – нескопосано.

И така, сега, когато моят собствен син стана втори клас, ми се отвори възможността и я последвах.

Беше ми интересно – да усвоя нови двигателни умения.

Беше ми предизвикателно – особено да синхронизирам ръце и крака на бруста.

Беше ми любопитно – да изследвам коя част защо и как се движи.

Беше ми трудно, а и продължава да е – техниката се усвоява с практика!

Беше ми медитативно – обикновено се фокусирам върху определена част от движението, като например да внимавам да не сгъвам лактите при гръб. Или просто да изплувам дължината възможно най-бързо. Мисля, че това упражнение в съсредоточаване е много добро – толкова е трудно днес с безбройни разсейващи средства и фактори, човек да изключи всичко около себе си.

Беше ми и тихо, въпреки шума наоколо. Да няма нищо, освен мен и водата.

Днес пък ми беше състезателно. Плувах в коридор с едно момиченце на 14, което, срам – не срам, беше по-добро от мен. Стараех се да плувам до нея, но с всяка дължина издишах все повече – като спукана топка. Добре де, с малка дупчица. Не изоставах чак толкова. Но беше яко – предизвиках себе си и си изплувах дължините много по-бързо от обикновено. Някой ден може да се пробвам и в голям – „истински“ басейн! :)

Това е. Просто исках да споделя с теб за радостта от движението, в случая – от плуването. А, и още нещо – никога не е късно!