НАМЕЧТАЙ СИ ЕДНА МЕЧТИЧКА

Преди време, бяхме на рожден ден на единия ми племенник и, както е обичайно, се стигна до момента с тортата и духане на свещичките. Тогава едно момиченце извика развълнувано: „Хайде, намечтай си една мечтичка!“. Или, „Пожелай си нещо“, казано по друг начин. Много ми хареса как го измисли детенцето, и изразът ми остана в главата.

Има големи мечти – смели и далечни, а има и малки мечтички – по-обикновени и ежедневни, но пък все така силни.

Аз много обичам да ходя в планината. От доста години обаче ми се случва толкова рядко! Все има някаква пречка, най-вече сложността с малки деца. С децата не че не е хубаво, но не е същото, а и не ми стига.

Мечтая си да отида отново до Муратовото езеро в Пирин – там може посемейному, но разходките ни до момента не са успявали да изминат цялото разстояние. Мечтая си и отново да изкачвам Вихрен, това вече без децата, но не съм успяла да го организирам. Мечтая си и просто ей така да направя голям преход – без значение на коя планина.

Е, тази седмица се организирах за разходка на Витоша с приятел, а и се оказа, че не е чак толкова сложно. Посрещна ни първият по-голям сняг. Беше прекрасно. Тихо. Снежно. Всичко беше бяло, дори и небето. Нямаше жив човек наоколо, освен нас де. Признавам си, че доста пухтях, докато се изкачвахме без пътека. Но и това беше хубаво. Разсмивах се всеки път, когато кракът ми пропадаше неочаквано в снежната покривка. Приземяванията ми по дупе също бяха смешни. Особено забавно беше, проследявайки стъпките си по обратния път, да недоумяваме каква невъобразимо заплетена пътека сме проправили. Беше страхотно и просто да си изкарам няколко часа с приятел, когото не виждам често. Пожелавам си да повторя, съвсем скоро!

Имам си и други мечтички, но ще ги запазя в тайна. Схемата всъщност е лесна: 1) имаш си мечтичка; 2) организираш си нейното случване.

Ти каква мечтичка си намечта?