КЛЕКЪТ – НЕ ТОЧНО УПРАЖНЕНИЕ. ТРЕНИРОВКАТА

Oct 29

Oct 29 КЛЕКЪТ – НЕ ТОЧНО УПРАЖНЕНИЕ. ТРЕНИРОВКАТА – НЕ ТОЧНО ДВИЖЕНИЕ.

Преди време обяснявах на една позната какво е Ресторативно движение – програмата, в която се обучавам, и която, смело мога да кажа, промени живота ми. Разказвах за седенето на пода и за клека – как това са движения и позиции, които са естествени за нас и нужни за тялото ни, но са изпаднали от нашето ежедневие. Момичето веднага „захапа“ – припомни си за интервю с Бионсе, в което звездата разказва как прави много клекове, за да поддържа формата си.

Виждаш ли разликата в гледната точка?

Едната е: клякам през целия ден и в тази позиция върша ежедневна работа вкъщи или може би в градината; клякам, за да облекча естествени нужди – съжалявам ако звучи неприлично, но така си е; клякам, за да поиграя с детето си; клякам, докато изработвам нещо с ръцете си и т.н. Също така, клековете ми се случват като част от ежедневието, а не, да кажем, от 8.00 до 9.00 ч. сутринта. Да не говорим, че веднъж клякам с успоредни крака, следващия път единият крак е по-напред от другия, после пък краката са по-разтворени.

Другата гледна точка: през деня седя на офис стол, на стол в ресторант, на диван, на табуретка, на седалката в колата, в метрото. Но вечер е моето време за движение. Отивам във фитнеса след осемте часа в офиса, там ще тренирам здраво в продължение на един час. Така ще се раздвижа добре и ще поддържам добра физическа форма. Клекът ще бъде едно от упражненията ми и ще го изпълнявам с правилна форма, за да нямам проблеми с кръста. Ще следя формата и размера на глутеусите и бедрата си, за да знам дали клековете ми вършат работа или пък трябва да ги заменя с друго упражнение.

Сега видя ли разликата в гледната точка?

Нашата култура казва „Избирай удобствата, които можеш да си позволиш. Но е добре и да се движиш, за да бъдеш здрав, затова ходи в залата, за да спортуваш, няколко пъти седмично“. Или ДВИЖЕНИЕ = ТРЕНИРОВКА/ПРАКТИКА.

Тялото обаче пита: „А останалите 23 часа от деня?“ И не ме разбирай погрешно, обичам спорта и съм минала през много неща, които са ме карали да се чувствам невероятно! Аз самата съм инструктор по зумба и обожавам тези часове!

Идеята на този пост е да внеса малко по-различна гледна точка. Или, тук не става въпрос за клека, а за това как възприемаш идеята за движение. Времето за спорт обикновено е недостатъчно. Но дори и да успяваш да тренираш редовно, разнообразието на движенията в залата ще бъде толкова малко в сравнение с обхвата от движения, на които е способно тялото; натоварването на тялото в залата ще бъде коренно различно от от това, което бихме нарекли естествено движение.

Възможно ли е движението да излезе извън залата за тренировки и влезе в ежедневието ти?

Оставям те с новата гледна точка за размисъл. Междувременно пробвай дали можеш да клекнеш - до долу, с пети на пода. Огледай се и набележи кои дейности може да се вършат от клек. Пробвай. Аз ще пиша още по темата. To be continued. Доскоро!