МОЕТО БОСО ОБУЧЕНИЕ

Звъни алармата и скачам. Тъмница е, но много добре знам къде съм – будих се през два часа да проверявам не е ли станало сутрин. Всичко ми е подготвено – кафеварка, купичка за закуската, дрехи за деня, раница, тефтерче за записки. Действам бързо и отлагам до последно посещението на тоалетната, защото тя е на долния етаж на къщата, а там е студ. След трийсетина минути подавам глава навън и пристъпвам плахо – продължава да е тъмница, а вятърът свисти. Потеглям по безлюдно пътче сред безкрайни полета, после през малка горичка, от която изскачам като единствения пешеходец по междуселски път към залата. Мислено се потупвам, задето предишния ден си направих труда да изпробвам маршрутите и сега си знам накъде да вървя. Тази белгийска северна действителност е много далеч от моята и чак изгревът на слънцето кара присъствието ми там да изглежда по-смислено и да спра да си повтарям „къде се озовах“.

Така започна приключението, в което се забърках с моето обучение за Barefoot Training Specialist.

Всички си знаем колко е хубаво босото ходене, така ли е? Ама чак пък да се обучаваме по темата… не е ли пресилено? Знаем си и за храната, нали - полезна, вредна, пълноценна.., но с желание се образоваме за храненето! Логиката за мен е такава:

Понякога, дори твърде често, се отдалечаваме от същността и корените си и изгубваме представа за правилно и неправилно, истинско и измислено, полезно и вредно, важно и несъществено, причина и последствие. Рано или късно се появява глас, който ни кара да се спрем и да си припомним правилното, същественото, истинското. Ако гласът е достатъчно силен, ще се опитаме да се върнем наобратно, но завръщането е толкова трудно за преглъщане и осеяно с кратери, с недоверие и съмнения. Но пък чувстваме, че е нужно!

Ето така, вече десетилетия наред се развива и т.нар. barefoot science или науката за босото ходене - за да ни помогне да се върнем към истината.

Създател на програмата Barefoot Strong е д-р Емили Спликал – на английски „podiatrist” или доктор, който лекува стъпалата. Доколкото съм запозната, у нас няма такава специалност, но и да имаше, докторката е уникална с подхода си и е прегърнала мисията да преобърне представата за професията си и разбирането на стъпалата!

Открих д-р Емили (и нейната академия www.ebfaglobal.com) преди няколко месеца – за мен беше любов от пръв поглед. Тя не знае за мен (все още – не водеше лично обучението ми), но откакто я открих, непрекъснато слушам нейни уебинари и ми се нареждат още от парченцата на пъзела тяло и движение. Голямата идея е, че стъпалата са единствената точка на контакт между тялото и земята, затова, тренирайки тялото да бъде силно, атлетично, здраво и т.н., винаги трябва да започваме от стъпалата нагоре. Стъпалата обаче не сами, те са свързани функионално и миофасциално с други части на тялото, като съвсем пряка е връзката им с центъра/ядрото на тялото, а в крайна сметка и с цялото тяло.Тоест, тренираме стъпалата, свързвайки ги с ядрото на тялото и с дишането, чрез концепция, която накратко наричаме foot to core sequencing .

Само за любопитковци: В основата на програмата стои теорията за миофасциалните линии или, казано без термини, свързаността на частите на тялото посредством непрекъснати линии от съединителна тъкан. Голяма част от миофасциалните линии в тялото започват от стъпалата, затова винаги започваме да тренираме тялото отдолу нагоре. Разглеждаме стъпалата преди всичко като начало на т.нар. deep front fascial line – дълбока предна фасциална линия, но и като пресечна точка на superficial back line, spiral line, lateral line.

Свързаността в тялото не е имагинерна, не е измислена, не е медитативна. Съвсем неопровержимо истинска е. Затова долните въпроси задължително трябва да започнат с поглед към стъпалата.

Боли ме кръстът? - Да видим стъпалата.

Скован ми е гръбнакът? - Да изследваме как ходиш.

Нещо с коляното? – Ще проверим как е стъпалото.

Непрекъснати контузии в глезена? – Да погледнем нестабилно ли е стъпалото.

Импулсивно беше решението ми да се метна на едно от първите възможни обучения в програмата Barefoot Strong – с благодарност към моята половинка го обявихме за подарък за рождения ми ден. Така се озовах в Белгия през февруари. Знам, щеше да е по-добре да съм на Майорка през май, но… нямах търпение!

И ето ме днес, в средата на нищото, в таванска стая в една селска къща. Обучението беше обявено, че ще се проведе в романтичния Брюж (на който местните казват “Брехъ”), но се оказа, че е минало мааалко встрани от Брюж и романтиката идва от ширналите се зелени поля, мучащите крави и виещия вятър. Ясно е, че не съм дошла за романтика, но точното местоположение на залата по средата на някакъв междуселски път беше лекичък шок, защото цялата ми логистика се усложни, а в крайна сметка се оказах единствената пешачка в голямата околност. Но сега, след като минах обучението и имам възможност да смеля случилото се, докато навън вие мощен вятър, стигнах до „аха“ момента и съм много щастлива, че предприех това приключение.

Ще споделя отделно основните неща от обучението, сега просто исках да разкажа за някои странични впечатления.

1. Средата! Бяхме сбирщина от треньори, йога инструктор, физиотерапевти и лекар – всички фокусирани, осъзнати и любопитни. Друго си е като си с приятелчета по убеждения. Седяхме по пода, търкаляхме се за какви ли не упражнения и шляпахме боси без притеснение. Оценявахме се, помагахме си и се шегувахме - знаете, шегички за крака, мускули и други такива. :)

2. Най-полезното: пипахме! Да – говорихме за централната нервна система; да – дишахме по най-разни начини, защото дишането е част от вътрешния фийдбек, който мозъкът получава. Но най-полезно-практичното – работихме със стъпала, кости, стави, защото ходилата са основни отговорници за външния фийдбек на тялото. Пипахме и тествахме. Правихме оценки на другарчетата – докато лежат, докато са прави, докато ходят. Коментирахме в кои ситуации кой може да помогне – лекар, физиотерапевт или треньор и упражнения.

   Усвоихме добре разработена методология за оценка на обичайните дисбаланси в стъпалата и ядрото на тялото; как всеки дисбаланс се отразява на подравняването, стабилността и трансфера на сили - от сензорна и биомеханична гледна точка.

Славната ни групичка от бъдещи Barefoot Training Specialists

3. Благодарение на огромната налична безплатна библиотека от видеа (https://www.youtube.com/channel/UCC3GtL5VFexKMbC1F-tIr7g), голяма част от която съм прехвърлила вече, както и на подготовката ми по Ресторативно движение, се оказах от онези досадници, които знаят много от отговорите и на които учителят все прави знак да мълчат. Обаче - мои са си знанията, заслужила съм си ги и си ги нося с гордост! :)

4. Всички, и най-натренираните, имат доста работа по веригата стъпала - ядро на тялото, скъсени мускули, неактивни мускули, нестабилни или неподвижни стави. Накратко - всички сме в кюпа, но сега разполагаме с нова и проверена методология за решаването на всичко това!

5. Още първия ден, вървейки по пътеката из полята, усетих как очите ми се отпускат, релаксират. Мисля, че беше комбиниран ефект от успокояващи цветове – синьото на небето и зелените поля – и гледането надалеч. Абсолютно равна земя, няма какво да застане пред погледа. Та - гледането надалеч - да се сещаме по-често!

6. Въпреки че обучението ни не беше в Брюж, успях да се разходя из градчето, което и самите белгийци обявиха за най-красивото градче тук. Когато бях за пръв път тук преди две години с момчетата, добре ни наваля дъждът, а днес пък ме издуха мощен вятър. Но – разходка с лодка, разходка из калдъръмените улички – автентично и прекрасно!

7. Обичам градове с вода - река, море, езеро…

8. Къщичка-автомат за ягодки. На кого би му хрумнало?

Неволно е сравнението между едно белгийско и едно българско село. Снимки няма да качвам - знаем си как е. Тъжно е.

Това е засега! Предстои да си взема изпитите за двете нива на обучение, които минах наведнъж, както и да намеря най-добрите начини, при които да предавам новите знания и да бъда от полза за някого! :)