ТАРЗАН ВКЪЩИ: ОРГАНИЧНА СИЛА И МОБИЛНОСТ
Миналото лято си направихме екскурзия в Холандия и бяхме запленени от множеството велосипедисти. Голяма част от тях си бяха и по-възрастни хора. Но много ясно си спомням една възрастна жена – ако това го разказвам на живо, ще кажа „баба“ – може би към 80те, която изглеждаше съвсем крехка, мъничка и слаба, но с невероятна лекота преметна крак над рамката на велосипеда си и потегли, сякаш цял живот това е правила. Момент – може би тя наистина цял живот това е правила! Опитах се да си представя как моята баба прави същото – ох!
Къде е разковничето на физическите умения? Ако натоварваме тялото органично или още докато се развива, то се адаптира към това физическо усилие. Съвсем, съвсем различна е ситуацията, при която натоварваме тяло, вече оформено и привикнало към бездействие.
Сещаш ли се как малките деца играят по земята и по цял ден могат да клечат и да се търкалят? Тези малки деца в един момент наближават постъпването в училище и ние все повече и повече ги поставяме за дълги часове да седят на столове, маси, чинове, дивани. Нали си представяш как седенето на стол поставя ставите – тазобедрените стави, коленете, глезените – във фиксирана приблизителна позиция от 90 градуса? Продължителното и често седене на стол е свързано с намаляване мобилността на ставите в долната част на тялото и дължината на движещите ги мускули. Затова, малко по малко децата губят способността да стоят клекнали. И това ще даде своя отпечатък върху цялото им тяло – дори и върху оформянето на техните кости!
Преди година „инсталирахме“ на тавана вкъщи дебело въже с възли за катерене и халки. Големият ми син играе на тях всяка вечер (не че малкият не играе де!). Друг е въпросът, че точно като се навечеря, се сеща да скача и да се премята. Но за месец-два той се научи да се набира на халките. След още няколко месеца се научи да се катери по въжето! Има още много умения, които да придобие с помощта на тези пособия, но най-важното е, че тялото му ежедневно получава стимул да се развива по нов начин. За мое огромно съжаление, детските площадки в България се строят под формата на пързалки и люлки, и толкова! Вече почти няма от старите катерушки, нито някакъв вид лостове. А висенето и катеренето са ключови за развиване на горната част на тялото – рамене, ръце, гръб, гърди – както за силата, така и за мобилността. Представете си един малък „Тарзан“, който виси на ръцете си и се придвижва, висейки по напречни греди. Той притежава умение, което повечето възрастни никога не сме имали!
Категорията движения, при които се придвижваме с помощта на ръцете – катерене, висене, набиране – е присъща за човека като вид. Добре де, за братовчедите-маймуни също.
Затова ние, възрастните, също имаме нужда от подобни висящи тренировки, но при нас, ако чаааак сега пробваме за пръв път, напредъкът ще се случи много по-бавно. Най-напред, кожата на дланите е много нежна, и трябва бавно и полека да я натоварваме. Аз самата вече съм си отгледала мазоли по дланите – може да не са красиви, но пък ми напомнят, че правя правилните неща. Второто нещо е самият захват – ръцете трябва да стиснат здраво лоста или клона, на който ще висим, и да издържат всичките килограми отдолу.
Затова можеш да започнеш лекичко и отдалеч, като се хванеш за нещо встрани от теб, например касата на вратата, и да отпуснеш тялото на срещуположната страна. Нека ръката да бъде леко присвита в лакътя, а ако можеш – отпусни лопатката, така че да се отдалечи встрани от гръбначния стълб. Когато това ти се види лесно – открий си лост някъде и си повисявай, колкото можеш, минавайки покрай него. Малкият ми син се провисва и залюлява, винаги когато види лост или подходяща греда.
И така, малко по малко. Дори и да не сме израснали висейки, все пак никога не е късно. Начинът, по който реагира тялото ни, ще е различен от този, ако от малки си подаряваме същото това натоварване. Но ако действаме стъпка по стъпка, в края на краищата, тялото ни ще е благодарно за този закъснял подарък.
А когато напреднеш достатъчно, заповядайте на кафе вкъщи – да си го изпием висейки! :)
Калата усеща нуждата да виси - прави го, винаги когато види лост под някаква форма. Или пък просто много се кефи! :)
