(НЕ) МОГА БЕЗ ТОКЧЕТА

Ако си любител на кафето като мен, вероятно започваш деня си с ритуална чаша кафе. Всяка сутрин, без почивка. Тялото е свикнало с дневната доза кофеин и ефектът не е особено осезаем: кафето не те разтреперва, а напротив - приятно е да си го изпиеш. А дали ти се е налагало да спреш кафето за известно време и после – след седмици, месеци – да изпиеш първата си чаша кафе отново? Този път тялото не е подготвено да замаскира ефекта от кофеина и усещанията са доста силни.

Така е и с обувките. Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но по всяка вероятност любимите ти обувки не са съобразени със структурата и функциите на стъпалото. Често пъти, когато разкажа на някого за вредата от токчетата, получавам обяснение как точно тези обувки всъщност не изморяват крака; как тези обувки са например с платформа, толкова по-удобна от тънките токчета. Наистина ли? Дали пък тялото след даден момент не "решава" да скрие неприятните усещания в името на това да се чувстваш добре? Дали пък, както с времето се замаскира ефектът на кофеина, така и не се притъпява неудобството на непригодната за крака ти обувка?

Години наред носиш обувки, които:

А) вкарват предната част на стъпалото в пространство, което е прекалено тясно за него;

Б) повдигат петата над ниво на пръстите - или с токче, или с по-висока в задната си част подметка;

В) са с прекалено твърда подметка, която не позволява движение на самото стъпало.

Как тези три характеристики се отразяват на тялото?

Тялото, независимо че е пораснало и вече оформено, всъщност продължава да се променя в зависимост от това как се движи, но и под влияние на средата, в която е поставено. Повечето модели обувки в предната си част са по-тесни от стъпалото и то стъпва в деформирана позиция – с притиснати от двете страни пръсти (виж снимките по-долу). Когато пръстите на краката години наред са подлагани на натиск да сочат в определена посока, различна от естествената, това е сигнал за тялото, че то трябва да се приспособи. Резултатът? В стъпалото малко по малко се случват необходимите промени, които за съжаление могат да бъдат доста болезнени! Най-очевидният пример за такива промени е изкривяването на ставата на палеца. Обобщено казано, стъпалото се моделира според обувката, а не обувката - според стъпалото.

Вдясно: стъпалото в предната си част е по-широко от  обувката. Лесно можеш и ти да направиш такава оценка на шкафа с обувки. Стъпалото събира ли се в обувката, без да бъде насилствено напъхано?

Вляво: положението, в което трябва да застанат пръстите, за да влезе крачето в кристалната пантофка.  Всяко от стъпалата ни е "надарено" с 33 стави и 26 мускула. За нерви, фасция и други тъкани няма още да говорим. Ефектът върху тези тъкани може да бъде пагубен. 

Стигам и до токчетата. Всъщност става въпрос за всички обувки, чиято задна част поставя петата по-високо от нивото на пръстите. Може да са с токче – тънко или дебело, може да са с платформа, може самата подметка да е по-дебела в задната си част. Моделът няма значение. Значение има височината, с която петата се повдига над нивото на пръстите. Тялото не е талпа, която, повдигната отзад ще падне напред; то веднага се "пренарежда" така, че да може да стои вертикално изправено. Между хоризонталната равнина и стъпалото се получава ъгъл - цели 40⁰ в моя пример на снимката по-долу! Съответно, същият този ъгъл се компенсира в ставите от глезена нагоре – в коленете, в тазобедрените стави, в кръста... Цялото подравняване на тялото отива на кино, да гледа … хмм, сигурно „Секса и града“!

Откакто се занимавам с Ресторативно движение, ходя предимно с ниски обувки с широка предна част, която дава достатъчно пространството за ходилото. Затова ми беше трудно да намеря обувки с ток за демонстрация, но все пак изрових ето тези, на снимката. Това са обувки, с които ежедневно съм ходила на работа в офиса и които приемах ги за „нормално“ високи.

Оказа се, че тези „нормално“ високи обувки променят с около 40⁰ ъгъла между пода и стъпалото. Съответно, ставите от глезена нагоре „поемат“ тези 40⁰, за да мога да стоя изправена и да не падна напред. Ставите стоят часове, дни, години наред в тази неестествена позиция.

Сещам се за един вид обувки, наречени еспадрили. Често ми грабват погледа, изглеждат екзотични някакси, но колкото пъти взема подобна обувка, за да я разгледам, ми хрумва как бих могла да я ползвам за оръжие - толкова е твърда! Колкото по-твърда е подметката, толкова по-малко движение в стъпалото позволява тя! Стъпалото е поставено в гипс - обездвижено, притиснато, нещастно, а глезенът поема много по-голямо натоварване, отколкото му се полага.

Ще хвърля бърз поглед и върху мускулите на прасеца. Направило ли ти е впечатление как, когато носиш токчета, мускулите на прасеца са постоянно стегнати, и то в скъсена позиция? Сигналът, който повдигнатата обувка подава към тези мускули, е: „Няма нужда да бъдете толкова дълги!“ Така тялото се адаптира към средата и мускулите с течение на времето се скъсяват. А мускули без необходимата дължина имат способност да променят геометрията на ставите! И когато мускулите са скъсени и ти събуеш токчетата след работа, тялото  намира начини да компенсира липсата на дължина, но те не са естествени, нито здравословни.

Да говоря ли и как високите обувки променят естествената походка? Хайде, това ще го оставя за друг път. Пропускам още много ефекти-"дефекти", но надявам се, вече имаш представа накъде отиват нещата.

Мила читателко, която искаш да изглеждаш секси, не хвърляй токчетата. Но ако ги носиш ежедневно, по 8-10 часа, години наред, това няма как да не даде отражение върху тялото. Значение имат честотата и продължителността - можеш да играеш с тези променливи; ще ти дам идейки за това в друг пост. Решението какви обувки носиш ежедневно, отразява стила ти, но най-вече отразява грижата за собственото ти тяло и здраве. Поне оттук нататък, защото вече знаеш.