СЛАБА СЪМ – СИЛНА СЪМ

Още от пубертета, аз и девойките около мен силно се вълнувахме от това да сме слаби. Мразехме тлъстинките, настанили се на своите любими местенца, и се надпреварвахме да кудкудякаме една на друга: „Ти си по-слаба, нямаш нищо за сваляне!“ Имаше няколко екстремистки, които се стопяваха благодарение на жестоки диети, но останалите просто си живеехме дните в словесно неодобрение на собствените си тела. „Слаба“ в смисъл на „кльощава“ беше синоним на „красива“.

Поглеждахме в огледалото и местата с мастни натрупвания ни избождаха очите. Идеалът беше продукт на модната индустрия. Моделът беше „ДЕБЕЛА съм, а искам да съм СЛАБА“.

Какво не забелязвахме ли? Не забелязвахме, че слаби или не-слаби на килограми, всички бяхме изключително слаби физически. Не го забелязвахме, защото нищо от нашето ежедневие не изискваше да бъдем силни, а и нямаше наложен културен модел на атлетичната жена. Нито 15-минутната разходка до училище, нито висенето из коридорите в междучасията, нито някакви други занимания налагаха да сме силни. Повечето от нас дори не участваха в часовете по физическо – един от малкото шансове да се пораздвижи и загрее тялото. Нито пък тренирахме някакъв спорт. А разходките бяха за клюки и до близкото кафене или до пейка в парка.

Ние наистина не знаехме, че е необходимо да бъдем силни. Дори когато започнах да тренирам тенис в гимназията, и в тренировките се включваше обща физическа подготовка като подскоци и тичане, и тогава не осъзнавах, че е необходимо да бъда силна. Изпълнявах си подскоците, само защото трябваше. Разбирането ми за добра физическа форма беше нулево.  

Моделът „ДЕБЕЛА – СЛАБА“ обикновено се точи с годините до тогава, докато не започне нещо да ни боли и докато не станем толкова обездвижени, че се разпадаме. И тогава, някои от нас разбират, че важното е не да сме СЛАБИ (кантарно), а да сме СИЛНИ! А отличниците пък стигат и до необходимостта тялото ни да бъде достатъчно ПОДВИЖНО/МОБИЛНО!

Днес, много години по-късно, светът е съвсем различен, но моделът „ДЕБЕЛА – СЛАБА“ продължава да владее женското съзнание. Зададе се обаче и един нов модел – инстаграмски – на трениращите жени. Трениращи, за да постигнат определена визуална форма – стегнат корем, добре оформени глутеуси (тоест дупе) и видим бицепс. Модел, който отново е опорочен – може би този път от фитнес индустрията. Модел, който отново се движи не към доброто здраве, а към конкретна форма на тялото, определена като естетична (няма да питам от кого!).

По-важното обаче е, че все повече жени имат желание да бъдат „във форма“ и да положат усилия за тази форма. Моделът е опорочен, но бавно се придвижва от „дебела -> слаба“ през „слаба –> добре оформена“, към „слаба -> силна“.

Моето търсене в света на спорта, тренировките и движението ме отведе до разбирането, че тялото ни трябва да е силно и мобилно. Толкова силно и толкова мобилно, колкото е необходимо, за да практикуваме любимите си занимания и да минаваме през годините без болки. А когато се чувстваме добре в кожата си, ще бъдем и красиви, нали? Предлагам да направим първата крачка с една хубава едночасова разходка – планирай си я в календара още за днес! И не пропускай да следиш блога – тук малко по малко ще разплитам кълбото на силното и мобилно тяло!