РАЗГОВОР ЗА БУНИОНИ
Тези дни във фейсбук упорито ми излизаше реклама (всъщност три реклами) на „нощен коректор“ – приспособление за коригиране позицията на палеца, предназначено за хора с изпъкнало кокалче. Полюбопитствах какви са коментарите под тези реклами и понеже имам много какво да кажа, днес задочно ще ги адресирам.
Директно копирам някои твърдения от коментарите под рекламата, последвани от моя реплика.
Твърдение в рекламата: „Носенето на нощен коректор всяка вечер може не само да спре развитието на деформацията, но и с редовна употреба да коригира ставата на палеца.“
Моя реплика: Това твърдение МОЖЕ да бъде вярно, но МОЖЕ да бъде и невярно. Коректорът е само част от решението. Защо? Халукс валгус означава, че палецът (халукс) е извит към останалите пръсти (валгус). Но, изненада! Проблемът с палеца не идва от палеца и „кокалчето“/бунионът всъщност не е кокалче.
Проблемът идва по-назад в стъпалото – в следващата става. Наричаме следващата става „първия лъч“ – вижте на снимката по-долу. Когато първият лъч е нестабилен, ставата е халтава (това лесно може да се напипа и установи). Тогава първата метатарзална кост – онази дълга кост след фалангите на пръста, започва да се изнася встрани – далеч от останалите метатарзални кости. Започва да се образува бунион и отвън изглежда, че това е разрастване на костта, но всъщност това кокалче е просто главата на променилата ъгъла си първа метатарзална кост.
Защо ви трябва да знаете тези детайли? Защото, опитвайки се да коригирате халукс валгус, вие НЕ коригирате нестабилността в първия лъч. С други думи, въздействайки върху палеца, работите върху следствието от проблема, а не върху самия проблем.
Коментар към рекламата: „Операция. Пробвала съм всичко това, което рекламират. Ефект няма.“.
Моя реплика: По горната логика, ако ви направят операция и работят само върху ставата/възглавничката на първия пръст, първият лъч си остава все така нестабилен и след операцията.
Не зная дамата какво „всичко“ е пробвала, но ето възможните инструменти за въздействие на кокалчето, с които аз съм запозната:
1) Преглед и оценка на стъпалото – от лекар; преценка от нуждата от ортопедични стелки;
2) Мобилизиране на глезена, стъпалото, пръстите – аз лично работя с упражнения, но физиотерапевтите разполагат и с допълващи методи.
3) Развиване сила на малките мускули на стъпалото и най-вече стабилизиране ставата на първия лъч – чрез упражнения.
4) Босо ходене и плавен преход към обувки, по-съвместими с идеята за естествено ходене – с гъвкави подметки, евентуално равни (тук вече зависи от състоянието на стъпалата), с широка предна част.
Въпросните коректори спадат към средствата за пасивно мобилизиране или раздвижване на стъпалото. Пасивно означава, че някой друг, в случая коректорът, върши работата вместо вас. Когато мускулите са толкова закърнели, че не могат да накарат пръстите да се раздалечат и да застанат в добра позиция, тогава можете да си помогнете с подобни външни средства. Коректорът е просто едно приспособление, което механично ориентира палеца по-близо до изходната му позиция. То помага мускулите да се разтегнат, да се събудят, но оттам нататък трябва вие да поемете нещата в свои ръце (в свои крака) и да започнете да правите същото това движение активно – без коректора. Това ще накара мускулите не само да бъдат пасивно разтегнати, но и да заработят, да вършат истинска работа.
Коментар за коректорите: „Толкова коментари за нещо абсолютно безсмислено!“
Моя реплика: Не е вярно, просто коректорът е само част от решението, не цялото решение.
Коментар: „Аз имам коректорите, но не мога да спя с тях, защото след около 30 минути започва да ме боли кокалчето.“
Моя реплика: Разбира се, подобни приспособления винаги започваме да ползваме с плавен преход. Това, че са представени като „нощни“, не ви задължава да ги носите цяла нощ. Следете сигналите на тялото си и започнете с минути носене, които увеличавайте плавно, ако тялото е ок.
Коментар: „Може ли да се ползват от дете на 8 г.?“
Моя реплика: Кокалче/халукс валгус при деца е признак за нестабилен първи лъч или нестабилност в стъпалото. Заведете детето на лекар и нека да започне да носи ортопедични стелки, за да се спре процесът. Оттам нататък трябва да се заздравят мускулите на стъпалата -> босо ходене по естествен терен при всяка възможност; естествени движения – ходене, тичане, скачане, балансиране, катерене; ако детето е по-голямо, може да се работи и с упражнения.
Коментар: „Откакто спрях да нося токчета, изпъкналите кокалчета изчезнаха.“ Тази дама обаче е контрирана от друга, която твърди: „Не е до високите токчета. Аз нося равни обувки и имам този проблем. Какво ли не пробвах, нищо не помага.“ А ето още един коментар, вече леко пасивно-агресивен, по темата с обувките: „Все пак обувките си ги избираме сами, така че да не търсим вина на друго място.“
Моя реплика: Обувките на ток с тясна предна част като цяло играят огромна роля за образуването на кокалче, но в някои случаи пък нямат вина. И аз съм виждала дами, които винаги са носили равни обувки, но си имат кокалче. Но ако имате кокалче и цял живот сте носили обувки на ток, те по всяка вероятно са допринесли за образуването му. Най-напред с тясната предна част, която събира пръстите, и на второ място - с това, че голямата тежест на тялото пада точно върху възглавничката на големия пръст, която не е създадена да носи такъв товар. Тоест, ако имате нестабилност в първия лъч, за която обясних по-нагоре, тесните токчета, ще помогнат тази нестабилност да се изяви по-бързо и по-силно.
Коментар: „Много съм доволна, веднага имам резултат от коректора!“
Моя реплика: В завързалия се под този пост разговор се оказа, че дамата няма кокалче, но вечер я боли възглавничката на големия пръст, като нощният коректор премахва тази болка до сутринта. Ще допълня с един мой личен пример. Преди години ходих на едно издание на зумба фестивал, което означава много скачане и танци, за които бях взела едни отдавна необувани спортни обувки. До края на първия ден ме заболяха възглавничката на големия пръст на единия крак. Какво направих? На връщане от залата към хотела свалих обувките (беше лято) и направих дълга боса разходка, която незабавно помогна. Не подценявайте силата на босото ходене, естествения терен, заземяването. Разбира се, при подходящи условия.
Още едно твърдение около спора за ролята на обувките: „В съвременния свят хората вече са информирани и не носят тесни и неудобни обувки. Да не говорим, че вече са демоде и смешни.“
Моя реплика: За съжаление това изобщо не е вярно. Може би дамата визираше съвсем заострени и тесни токчета. Но ви уверявам, че в магазин за конвенционални обувки НЯМА модели, които са достатъчно широки и с равни подметки. И най-равните модели имат поне малко повдигане на петата. За гъвкавостта на подметките дори не споменавам. Освен дължината, трябва да обръщаме внимание и на ширината на обувката – не само при пръстите, а и при възглавничките. Премерете стъпалото на ширина, след като сте отпуснали тежестта върху него – в най-широката му част. За да ходите добре, са ви необходими още около 3 мм за дамите и 5 мм за мъжете аванс в ширината. Сега премерете ширината на подметката на обувките си. Сметката не се връзва, нали?!
Коментар: „В нашия род кокалчето е наследствено само при жените.“
Реплика: Самото кокалче не е наследствено. Наследствена може да бъде структурата на съединителната тъкан – когато съдържа повече еластин, сухожилията са по-разтегливи и ставите са по-подвижни, което носи по-голям риск от нестабилност на ставите. Отделно, при жените обикновено връзките са по-меки – ние сме като цяло по-гъвкави от мъжете. Като добавим и токчетата, никак не е чудно, че кокалчетата се проявяват основно при жени.
Другият фактор е имитирането. Знаете, че децата се учат, съзнателно или несъзнателно имитирайки възрастните. Затова, ако майката ходи и изобщо се движи по определен начин, най-вероятно и дъщерята ще имитира нейната походка и стойка. Затова е възможно да развие подобни оплаквания или състояния, каквото например е кокалчето.
Коментар: „Баба ми след пълнолуние си връзваше с бинт монета на кокалчето всяка вечер и то изчезна.“
Моя реплика: Нямам такава, това твърдение ме остави безмълвна. Отворена съм към алтернативни подходи все пак, особено безобидно звучащите. Но бих заложила на това, което ми звучи смислено и логично.
Коментар: В рекламата на коректорите присъстваше твърдението, че 3 от 5 жени страдат от деформация на палеца. Една дама попита: „Откъде имате тази информация? Вие ни изкарахте инвалиди почти всички.“
Реплика: Не разполагам със статистика, но съм склонна да вярвам, че твърдението е близко до истината. Палецът е много важен при ходенето, защото служи като лост, с чиято помощ да се отблъснем и да ходим ефективно (физика, Архимед, лостове, сещате ли се?). За целта е необходимо при ходене палецът да сочи напред и да има минимум 30 градуса ъгъл на сгъване (което всъщност се нарича екстензия), но оптимално 60-70 градуса. Направете един прост тест: стъпете бавно, все едно ходите на забавен кадър, и усетете дали, отблъсквайки се напред, палецът се движи в тази равнина, или се накривява към другите пръсти. Опитайте и с другия крак. После погледнете обувките си и преценете дали те изобщо позволяват такова движение.
Въпрос от публиката: „Някой ползвал ли е коректора, има ли ефект изобщо и за колко време се възстановяват палецът и кокалчето?“
Реплика: Не е ли това въпросът за милион долара? Все се сещам за въпроса „Кое е най-доброто упражнение?“ – за кръста, за гърба, сложете каквато искате част от тялото. Не само, че няма място за отговор, но няма и такъв въпрос! Най-доброто упражнение за кого? Какво точно е състоянието? От кога? Каква е причината? Онзи въпрос, милионният, може да бъде зададен едва, след като се отговори на предшестващите въпроси.
Коментарът, с който завършвам този диалог: “Има ефект, но спреш ли, всичко се връща.”
Отново ще се върна на твърдението ми по-горе, че коректорът е възможна ЧАСТ от решението. Както друга дама беше допълнила, има в ютюб упражнения, а още по-добре, обърнете се към мен като треньор-специалист по Ресторативно движение и Barefoot Training Specialist за индивидуална консултация, оценка на стъпалото и глезена и изготвяне на програма с упражнения. За да не “се върне всичко”.
И да, една от първите ни задачи ще бъде да работим за подобряване абдукцията - раздалечаването на палеца от другите пръсти. Само казвам, понеже разговорът беше за коректорите… :)
