ЕКРАННИ ДЕЦА!?
От пандемията останаха някои страшни последствия. Едното от тях е тоталното, повсеместно обездвижване. Не знам статистиката, но това наблюдавам всеки ден. Наскоро обаче присъствах на една лекция във връзка с въздействието на екраните – върху нас, но особено много върху децата ни. Там, при устройствата, екраните нещата май са по-страшни. Защото биомеханиката – тялото – все ще се намести, приспособи, натренира. Но когато е засегнат мозъкът... влизаме в дълбоки води и никой не може да каже какво ще се случи.
Ние, родителите, до голяма степен чисто интуитивно сме наясно, че екраните не са нещо хубаво за децата. Но аз започнах тази публикация малко апокалиптично, защото изглежда, че нещата са по-сериозни, отколкото си ги представяме.
Искам да споделя с вас някои неща по темата за екраните и децата, които много ме впечатлиха и които са от презентация на представител на Център за приложни невронауки „Везенков“; презентацията беше изнесена в училището на Калата.
Уточнявам, че съм лаик по темата. Опитвам се да предам това, което чух, но ще има неточности. Надявам се все пак и за вас да е полезно, а и да предизвикам дискусия, да споделите вашите собствени разсъждения и наблюдения.
Екранна зависимост – има такова нещо. Зависимост. Който се е сблъсквал, само той знае какво е. И ако за нас, възрастните, зависимостите са нещо тежко, което съпровожда човека цял живот, да се опитаме да си представим какво е да изпадне в зависимост едно дете. Как то се променя, как се променя неговият мозък, характер, как се променя неговото развитие.
Кои са пък тези екрани, които водят чак до пристрастяване?
Това са всички устойства, пред които заставаме, за да получим някакво удовлетворение, удоволствие, за да избягаме от действителността – телевизори, компютри, таблети, телефони. На тези екрани ние „зяпаме“, попиваме някакво съдържание, което ни увлича и ни кара да искаме още. Напоследък са така модерни кратките видеа, но можем да зяпаме и дълги филми или да играем игри, или да скролваме безцелно из социалните медии, да „бинджваме“ със сериали или видеа в youtube. Тоест, под „екрани“ визираме всички устройства, които водят до бягство от реалността. НЕ говорим за случаите, когато използваме устройството, за да вършим работа.
Екранната зависимост е като останалите зависимости и е страшна за децата ни. В началния етап на пристрастяване използването на екрани води до активация на опиоидната система и свръхвисоки нива на допамин, тоест на удоволствие. Но с употребата им имаме нужда от все повече и повече. Не можем без това нещо. Ако не го получим, нещата излизат извън контрол.
Нуждата от бягство от реалността е това, което определя зависимостта.
Какво се случва с нервната система при подобно ползване на екрани? Аз лично го наричам „зомбиране“ и съм сигурна, че за всички ни е познат този ефект. Мозъкът започва да работи на определени вълни, които са характерни за полусънно състояние, медитация, сън.
Това обаче е в контраст с тялото, което е в свръхнапрежение, представете си например компютърните игри, които момчетата толкова обичат да играят. Вегетативната нервна система реагира, като се ускоряват пулсът, дишането и се изменят други показатели, които могат обективно да се проследят.
След като махнем екрана, това състояние на мозъка, на нервната система, остава. Тоест, оставяйки играта, мозъкът не се „събужда“ автоматично. След такова екранно въздействие върху мозъка, когато дойде време за лягане, за него е трудно да влезе във фазата на дълбок сън, а точно в дълбокия сън мозъкът преработва преживяното и „пораства“.
По-дългосрочно какво се случва с дете с екранна зависимост?
Закотвяне в развитието. Тоест детето расте, но някои аспекти на неговото поведение остават присъщи за по-малката възраст, когато то е получило достъп до екрана.
Не може да се съсредоточи. Дефицит на вниманието, който е свързан с липсата на качествен дълбок сън.
Когнитивни проблеми. Трудно запаметяват или запаметяват бързо, но закратко. Не могат да учат.
Липса на критично мислене. Не разпознават кое е истинско, кое е виртуално. Оттам следва и ->
Липса на емпатия и загриженост.
Как можем да предотвратим тази екранна зависимост? Как да помогнем на себе си и на децата?
Като максимално отлагаме даването на екрани – то да се случи в по-късна възраст.
Като въведем правила.
В никакъв случай да няма екранно време поне два часа след ставане и два часа преди сън. Екран след ставане означава да не се събудим напълно, а екран преди лягане – че няма да можем да спим пълноценно.
Да няма екрани по време на извършване на физиологични функции като например хранене, ходене до тоалетна.
Като променим собственото си поведение и дадем почивка на нашите екрани – нека не се лъжем, че само децата се пристрастяват. Нашето бягство кара децата също да избягат.
Като общуваме по-пълноценно с децата и организираме съвместни занимания, особено вечер.
Като се учим да използваме технологиите като инструмент за извършване на работа, а не като среда за пребиваване.
Като излагаме децата повече на природа, като им осигуряваме време навън.
Като въведем други дейности – социални, двигателни, спортни, изобщо неекранни занимания и хобита от всякакъв характер.
Списъкът остава отворен. Темата също. Можем заедно да търсим решения.
