ОТДЕЛИ ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ: НАРОЧНО И ЕГОИСТИЧНО
Изминаха четирите седмици от моето февруарско предизвикателство „НЕ на стреса в ежедневието“. Надявам се, че си изпробвал/а заедно с мен поне една от техниките, които подбрах:
- псоас релаксация и…
- прегръдки!
Техниките и вариантите са безкрайни, а дали действат или не, определяш само ТИ и никой друг! Време сред природата, излагане на слънце, успокояваща музика, масаж, дълбоко дишане, смях, гушкане на близък или на домашен любимец, свързване с други хора, сауна, секс, хоби… Условието е едно: отнемането на стреса е преднамерено търсена релаксация.
Няма особено значение каква точно техника или практика ще избереш. Важното е:
1. Да разпознаеш симптомите на стреса.
Да, обикновено човек знае кога се намира под стрес. Понякога, обаче, ежедневието привидно е слънце и цветя. Но само ти си знаеш какво ти е отвътре, какво минава през главата ти, какво те яде, какви са изходната точка и опитът ти; дали ти е напрегнато, тревожно, нетърпеливо или спокойно през по-голямата част от деня.
Някои хора процъфтяват с напрегнато ежедневие и много екшън. Други могат да излязат от релси само от тревожните мисли в главата, и то по нещо неслучило се.
Има и случаи, в които човек си мисли, че държи юздите, и му убягват нетипични прояви на реакция на собственото му тяло спрямо стресори. Някои хора, например, не могат да се хранят, когато са подложени на стрес („нервен“ стомах – някой?), други започват да преяждат. Но и двете крайни състояния могат да бъдат признаци за стрес.
2. Следващата стъпка е да помислиш дали можеш да промениш обстоятелствата, които ти създават стрес!
Понякога е възможно, друг път – не.
Понякога можеш съзнателно да промениш нагласата си към случващото се с теб и около теб – друг път не.
Не всичко зависи от теб. Това, обаче, което зависи от теб, е:
3. Да откриеш собствената си лична практика, която да помогне на нервната ти система да балансира стреса.
Ако от едната страна на везната са факторите на стреса, от другата страна е адекватно работещата нервна система, или по-точно този дял от нервната система, който отговаря за успокояване и отнемане на напрежението.
Каквото и да избереш като практика, най-важното е тя да бъде РЕДОВНА (и точно това е смисълът на думата „практика“) и СЪЗНАТЕЛНА. Да отделиш съзнателно, нарочно, преднамерено време за себе си. Да си култивираш практика, която да ти помогне да се завръщаш към себе си отново и отново, независимо какво се случва с околния свят. А установяването на такава практика е колкото просто, толкова и трудно.
Какво си взех аз от тези четири седмици? Взех си медитацията като ежедневна практика, която често комбинирам с псоас или друг вид релаксация за тялото. Взех си разбирането, че понякога медитацията ще бъде разсеяна и това е окей. Осъзнах и нуждата от редовна практика като противовес на идеята, че човек си позволява да релаксира единствено при излишно свободно време и слънчево настроение. Играя и с идеята за план Б в дните, в които не успявам да стана достатъчно рано, например. Винаги има "добри" дни, в които нещата се случват по план и "лоши" дни, в които денят не следва моя график. И представата ми за медитация или подобна практика е тя да бъде толкова достъпна, че да мога да си я позволя дори и в онези разхвърляните, трудните дни.
И докато медитацията засега е предизвикателство за мен - не винаги успявам да се отпусна, фокусирам...., за мен лично винаги стои и движението като анти-стрес терапия – от разходка през танци до тежка тренировка, винаги и задължително ме вдига!! :)
Надявам се, че дочитайки този пост, ще отделиш няколко минути да помислиш за твоята лична анти-стрес практика - кога и колко често успяваш да отделиш време за себе си и какъв ефект оказва това върху теб.
