НА УЧИЛИЩЕ ПО АНЦУГ?

Запомнила съм, било е преди 8 години, защото Бори беше в първи клас. Опитвах се да го убедя, че вече е ученик и се очаква да ходи на училище по-прилично облечен. Представях си, че ще смени анцуга примерно с дънки. Той се намръщи и каза:

- Ама с дънки не ми е толкова удобно да се движа!

Това беше началото и краят на тази дискусия. Представих си тези малки дечица, натъпкани в учебната стая, на които така или иначе не им разрешават да бягат нито из стаята, нито из коридорите. А пък аз искам да му огранича и малкото движение, което му позволяват.

Оттогава нито веднъж не съм карала момчетата да отидат на училище с дънки или с панталон, който не им съвсем удобен и им ограничава движенията. Признавам си, че се е случвало да понатисна нещата за някой празник – веднъж - два пъти годишно.

Бори вече е голям и отдавна е хвърлил анцузите, но това е, защото приоритетите му са други. Калата обаче е четвърти клас и се развява по анцуг. Всъщност той посещава училище, в което движението и всякакви изцапващи дейности сред природата се приветстват, та там облеклото е по-небрежно и свободно. Така че се вписва.

Иначе, с баща му от време на време си говорим, че прилича на ... някое изтървано дете – разпасан, мъкнещ камънаци... Но това е засега: на училище по анцуг.