ОРТОПЕДИЧНИ СТЕЛКИ – КОГА ДА СЛОЖИМ?
Четиво за 7 минути
Предписването на ортопедични стелки е извън моята компетенция. За съжаление объркването и неразбирането, които виждам, са големи. Неведнъж клиенти са ми разказвали как един лекар е предписал стелки, а друг твърдял, че няма нужда от такива. Неведнъж съм чувала за диагноза „плоскостъпие“, което понятие просто е неточно и не дава достатъчно информация за състоянието на стъпалото - има ли шанс да се преодолее, няма ли... Никога, никога не съм чувала лекар да е насочил пациент към физиотерапевт, треньор или друг вид специалист, който работи с движение. Поправете ме, ако ви се е случвало последното – с удоволствие ще коригирам твърдението си. В неодобряваните от мен практики ще добавя и тестване на стъпалата чрез машини и предписване на ортопедични стелки и обувки от страна на продавачи (!!!???) в специализирани магазини.
Аз работя с упражнения, но пък ортопедичните стелки имат своята роля в много случаи. Понякога те ще са до живот, а в други случаи само временно ще ви подкрепят във възстановяването и заздравяването на мускулатурата. Представете си ги като патеричка – понякога имате нужда от такава, но пък нямате търпение да я захвърлите, за да заработи вашето тяло самó. Тоест, стелките няма да свършат вашата работа, независимо дали нещата са поправими или не.
Вижте тези 6 причини да сложите ортопедични стелки. Причините са описани по този начин и в тази статия допълнени с разяснения от моя страна, в последния курс, който минах при д-р Емили Спликал & д-р Кортни Конли – „Clinical meets functional – a dual perspective on addressing foot dysfunction“.
Кога да потърсите ортопедични стелки?
1) При пронация в задния отдел на стъпалото > 8 градуса, особено ако човек извършва динамични, натоварващи движения, например ако бяга редовно или практикува някакъв динамичен спорт с тичане, скачане и т.н.
Пронацията се измерва статично, в стоеж на два крака, като се гледа извивката на ахилесовото сухожилие. В идеалния случай търсим изправен ахилес или неутрално стъпало (вижте снимки 1 и 2 от колажа най-долу), но често се наблюдава лека извивка навътре. Ако има такава извивка, тестваме стоеж на един крак. Стоежът на един крак е активна позиция и в нея очакваме мускулатурата отстрани на таза (т.нар. абдуктори) да „захапе“ и изправи ахилеса. Ако това не се случи, но пронацията е лека, под 8 градуса, можем да работим само с упражнения – за подсилване малките мускули в стъпалата, някои важни мускули на подбедрицата – супинатори, и със страничната тазова мускулатура.
2) При Navicular drop или пропадане/пронация в средната част на стъпалото > 1 см. Това означава, че откриваме разлика между височината на ладиевидната кост в ненатоварено състояние и в стоеж, особено в стоеж на един крак, по-голяма от 1 см. Тази разлика може да се констатира чрез сравнително прост тест. На снимки 5 и 6 от колажа по-долу може да видите как изглежда състоянието. Вижте издаденото “кокалче” от вътрешната страна на стъпалата. Това състояние обозначава нестабилна става (talo-navicular joint), която има нужда от подкрепа.
3) Други халтави или нестабилни лигаменти и сухожилия в средния отдел на стъпалото, например нестабилност на Първия лъч (ставата, която се образува между медиалната клиновидна кост и главата на първата метатарзална кост).
Нестабилността в Първия лъч също може лесно да се напипа – тоест ставата трябва да може да се движи, но движението да е доста ограничено. Често пъти тази нестабилност е причина за поява на бунион/ халукс валгус, така че появата на кокалче също ще ви служи като показател за такава нестабилност. Тогава може да помислите за вариант да подпрете стъпалото с ортопедична стелка.
4) При разкъсвания или възпаления на сухожилия в стъпалото и подбедрицата, например на задно тибиалното сухожилие, при артрит.
5) При болка, която е ежедневна и повече от 5 /10, отново потърсете механична подкрепа.
6) При работа или спорт, които подлагат стъпалата на тежки и продължителни натоварвания.
Ползването на ортопедична стелка може да е временно и преходно, много зависи от състоянието и от грижите, които ще положите. Като цяло, пронацията в задния отдел на ходилото може да се повлияе с упражнения доста повече, отколкото нестабилността в средния отдел.
Не забравяйте, че ортопедични стелки могат да се носят и с минималистични или боси обувки. Да, част от стъпалото ще бъде обездвижено от стелката, но все пак ще ползвате другите предимства на този тип обувки като широка предна част за възглавничките и пръстите, равна подметка.
Нещо почти общовалидно при пронация: в много от тези случаи се наблюдава ограничение в сгъването на глезена (лесно се тества), което идва от мускулите на подбедрицата (гастрокнемиус). Затова, ако четете тази статия, най-доброто нещо, с което можете да започнете, е разтягане на прасец. Споменавам дорзалната флексия или сгъването в глезена като ключово движение при ходене, защото неговото ограничение има за резултат компенсаторна походка.
Ще заключа с призива при съмнение да се обърнете към лекар, но да подхождате към всякаква информация критично и да не забравяте, че движението също лекува. Ако са ви предписани ортопедични стелки и решите да ги ползвате, в 100% от случаите е добре да ги комбинирате с упражнения.
Оставам на разположение за индивидуални консултации - на живо в София. Консултациите се изразяват в тестване на стоеж - на 1 и 2 крака и от отворена верига (когато човек не е стъпил) - проверка за мобилност или нестабилност в ставите, наблюдение на походката и корективни упражнения, като накрая определяме най-важните няколко упражнения.
Пишете ми на ellie.movement.addict@gmail.com.