ЗА НОВОТО, СТРУКТУРАТА И ХАОСА
На близкия подлез на метростанция Люлин застава едно момче, което извлича прекрасна музика от нещо като музикална летяща чиния или тенджера, която, както научих, се казвала хенгдрюм. Когато за пръв път попаднах на негово изпълнение, се борех с тръшкащ се четиригодишен малчуган, което означаваше, че съм перде за всичко останало. Днес обаче минах оттам сама, а и както никога бях излязла по-рано от необходимото, затова просто се спрях да послушам красивата музика. Не се стърпях да попитам младежа що е то и така завързахме кратък разговор, в края на който се озовах седнала на земята и ритмично потупваща музикалната тенджера. Часове по-късно музиката, по-точно този металически, но успокояващ тембър, още звучи в главата ми и ме кара да мисля колко ценни са новите преживявания, впечатления, усещания, умения, срещи.
От няколко месеца съм си създала една Хаотична Структура от двигателни практики, която започва от най-структурираното – фитнес, мобилност, Ресторативно движение, минава през бойни изкуства и танци и се разлива в т.нар. „флоу“ с опити и експерименти, практики с „естествени движения“, чак до безцелно и неподобаващо за голям човек висене по катерушки и лостове. Резултатите започват от нови усещания, преминават през ново осъзнаване за можене и неможене, лъкатушат през синини, мазоли и мускулна треска и понякога завършват с нови умения или просто създаване на нещо красиво. Понякога не водят до нищо измеримо, а си остават просто едни нови преживявания.
В цялата тази каша бавно ми изкристализира ново разбиране за движението, а и може би изобщо за нещата от живота. Разбирането е за променливия баланс между Структурата и Липсата на структура / Хаоса. Появява се нещо, което ни докосва или запленява, и първоначалната ни среща е лишена от структура, в нея има красота, магия, емоция. Структурата е нужна тогава, когато решим да се впуснем в това новото или когато се впускаме в голям проект, или просто когато срещаме затруднения в някое начинание. Тогава се сдобиваме с програма, план, стратегия, цел, точки, инструкции. Но с колкото по-голяма лекота правим нещата, толкова по-малко имаме нужда от тази структура и толкова по-задушаваща става опасността от нея. Разбираме, че малко по малко трябва да я пуснем, за да се обърнем отново към себе си и да изразим себе си чрез наученото. Тогава започваме да импровизираме, да творим, да измисляме, да изразяваме и предаваме емоции, развихряме се. И точно там, в зоната на Хаоса, се намира нашият шанс да се превърнем в най-добрата своя версия.
Къде е мястото на Новото във всичко това? Първоначално то помага да излезем от Структурата в ежедневието ни, кара ни да се спрем и да затрептим на друга честота. Новото ни посочва възможностите, от които да си изберем. Когато сме вътре в Структурата, Новото се появява като нещо по-добро вътре в нас. А когато Хаосът започне да изплува от Структурата, Новото е нашето себеизразяване. И това местенце е малко страшничко, често неудобно и обикновено забулено в мъгла.
Стана ли твърде абстрактно? Всъщност е съвсем просто. Танците са нещо Ново, което ме запленява, и в един момент се появява възможност да се науча да танцувам. Започвам да ходя на уроци, а след време и на партита. Научавам стъпките, воденето, броенето - всичко това е Структура. В един момент вече нямам нужда да броя наум или да помня къде трябва да стъпя. Излизам от залата за репетиции и просто танцувам, колкото е възможно извън Структурата. Тогава имам възможност да създам красив Нов танц. Ето – има Ново, има Структура, има и Хаос.
А ти откриваш ли от всичко това в твоя ден?
ПП: Ето как звучи въпросната свиреща чиния - поздрав за прочелите поста ми!
