ПРОМЯНАТА: ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА?

Подозирам, че ако ми следиш писанията, търсиш някаква промяна за себе си към по-добро здраве. Е, може и да имам и някой и друг последовател, който си е добре както си е, и просто ей така ми е фен, знам ли!? :) Шегувам се, май. Та исках да пиша за Промяната, от позицията на не-психолог, но на човек, работещ с хора, които искат да бъдат по-здрави, по-добри, по-жизнени, изобщо по-добрата своя версия.

Едно от най-трудните неща при Промяната е да намериш време и място за нея. Ако просто искаш да се случи, но то е нецеленасочено, някъде в бъдещето и в пожеланията за „живи и здрави“, ще си останеш с неясното светло бъдеще и мъглявите самопожелания. Най-мотивиращите видеа от фейсбук ще продължават да те мотивират, най-вдъхновяващите видеа от ютюб ще продължават да те вдъхновяват, най-драматичните сериали ще продължават да те вълнуват, най-прекрасните пожелания за рожден ден ще продължават да те разчувстват, но действие и последствие няма да последва.

Разбира се, на Промяната й трябва и подходящото време и място. Както и на Любовта? (Това с любовта обаче е съвсем друга тема.) Засадиш ли Промяната през зимата в снега, надали ще оцелее. По-добре да изчакаш пролетта, но също така да й намерим местенце в двора, където ще се чувства добре. Трябва й натрупване, наслагване, подхранване, поливане, слънце, докато покълне и тръгне нагоре.

Промяната е страшна! Не страшна като яко и готина, а страшна като плашеща, неудобна, променяща статуквото. Досега там е имало бетон – гладък, равен и сив, а изведнъж да излязат цветя – живи, цветни и крехки! Как така? Възможно ли е?

Лесно е да изровиш нелоша програма с упражнения или диета от великото онлайн море. Или да си купиш мулти-груп-фитнес-дискаунт членска карта, за да тръгнеш на тренировки. И първият ден е страхотно, вторият – също, третият нещо изскача и не успяваш, четвъртият – правиш наполовина, и до края на седмицата или на месеца вдъхновението се е поклонило на статуквото и пак си на стартовата линия или някъде мъничко след нея.

Промяната – откъде да започна?

Започни с най-малката стъпка: тази, която е сигурно, че можеш да направиш. Ако искаш да правиш упражнения, но не знаеш дали ще можеш да отделиш всеки ден по половин час, избери едно упражнение, от което ще се почувстваш добре. Едно упражнение или движение, което си на 80% сигурна/сигурен, че ще можеш да правиш всеки ден, независимо от грипната епидемия, сополите, сроковете в офиса, трафика, времето и какво ли не. Като например едно хуууууубаво протягане във всички посоки или пък едно раздвижване на гръбнака като котка, или кръгчета с раменцата!?

Определи си дали да го правиш сутрин с кафето, в обедната почивка, следобед докато бебето спи или вечер след миене на зъбите.

Отдели си местенце за него: дали ще ти трябва килимче или ластик, абсолютна тишина или празна стена – постави си нещото на лесно място или пък разчисти пътя до него.

Сложи си бележка да ти напомня: ако е сутрин с кафето, залепи бележка на кафе машината.

Прави го съзнателно, като оставиш фейсбука и мейла на мира, и забележи как се чувстваш.

След няколко седмици, когато го автоматизираш и някакси физически имаш нужда от него, и не ти трябват бележки и подсещания, сложи летвата по-високо и добави второ също толкова прекрасно упражнение, което със сигурност от 80 или повече процента ще можеш да правиш редовно.

И така.

Този подход вероятно не е подходящ за всички, но мисля, че би резонирал с повечето хора. Между другото, това е подходът на невероятните автори на тренинга на Precision Nutrition: Sports and Exercise Nutrition. Не е революционна технология, но е революционно прост, като за мен и теб, като за немашини и нероботи.

Аз отдавна съм припознала нуждата от МНОГО движение и от ежедневни упражнения за собственото ми здраве. Има дни, в които това се случва и други, в които ми е трудно. Искам да споделя настоящия шаблон, който ползвам и който ми помага да отмятам упражненията – в буквален и преносен смисъл, и да следя докъде съм.

Това е снимка на тефтера ми, в който съм си записала протокола с упражненията за месеца и всеки ден слагам отметка на изпълнените такива. Готино е усещането да отмяташ нещо хубаво, което си направил за себе си. А и след време да видиш, че отметките запълват цялата страница. Ще видиш, че не съм перфектна – има дни, в които не ми се получава. Да не говорим, че дневникът ми започва от 12 януари, а не от първо число! Но някакси, като гледам всички предишни отметки, виждам, че нещата се натрупват, и дори да пропусна някой ден, това няма да е фатално, нито драматично, и отново ще се върна към протокола без пораженческо мислене.

Това е. Промяната иска да я поливаш редовно, поне с няколко капки вода. Надявам се да съм била полезна.

ПП: Не знам откъде ми дойдоха тези градинарски аналогии, аз съм най-лошият възможен градинар. Възможно е да са от двете красиви цветя, които получих от две цветни момичета за рождения си ден, и си гледам всеки ден, знам ли? :)