ЗА ДОВЕРИЕТО, ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ И ХРАНАТА

Аз съм от ефективните хора. Тези, които веднага схващат поставената задача и се захващат да я изпълнят без мрънкане. Тези, които намират краткия маршрут. Тези, които ходят бързо. Тези, които се хранят припряно. Няма време. Трябва да се действа. Какво се мотаеш? О, и най-лошото – имам ли свободни три минутки, трябва да намеря с какво да ги запълня. Добре, че вече има смартфони и дори човек да си е забравил киндъла, на телефона винаги има какво да се прочете или изслуша.

Усетихте ли напрежението в горните редове? Аз го усещах, докато думите изникваха изпод пръстите ми. Преди години една психоложка ми каза: „Трябва да имаш повече доверие.“ Но аз не разбрах. „Доверие в какво, в кого?“ „Доверие в процесите. Че всичко ще бъде наред.“

Тогава това беше вратичка, която забелязах, но не отворих. Оставих се ежедневието да ме разсее.

Сега, години по-късно, работя над себе си и вярвам, че това ще ми помогне да постигна своите цели. В днешния урок от учебника ми по хранене към Precision Nutrition си пише в прав текст: „Колкото повече познаваш СЕБЕ СИ, толкова по-добър треньор ще бъдеш.“ Но това твърдение е толкова универсално – важи за всичко, което правиш в живота си.

Един от начините, по който работя над себе си в ежедневието, е като оставам повече насаме със себе си. Не посягам към книгата във всяка свободна минутка. Излизам сама и ходя бавно. Опитвам се да забавя темпото и се подсещам да се оглеждам – да забелязвам нещата и лицата на хората около себе си, да чувам шумовете, да оценявам синьото на небето.

Този пост трябваше да бъде за бавното и осъзнато хранене, но толкова много се отплеснах в желанието си ви покажа от къде тръгвам към него. Та, тази седмица ще работя над навика си да се храня припряно и разсеяно. Ще се храня бавно и съзнателно.

Само ще подхвърля, че това да се храним бавно и осъзнато е много важно от физиологическа гледна точка. Така храната се усвоява по-добре. А и това ни помага да контролираме количеството на храната си. Но това само го подхвърлям, защото идеята на постa е друга.

Идеята е, че храненето е много повече от поглъщането на храна. Отношението ни към храната е отношение към себе си. Време е да подходим с внимание, с уважение, с любов към себе си.

Аз ще погледна на храненето си точно от този ъгъл и ще започна работа върху един дребен, но изпълним детайл: поставям си за цел тази седмица да се храня бавно и съзнателно. Да усещам вкусовете и ароматите в чинията си. Да изживявам текстурата на храната. Да забелязвам цветовете и формите й. Поемам си дълбоко дъх и издишам. Заповядайте на това пътешествие с мен.