ВРЕДИ ЛИ СЕДЕНЕТО В ЛЮБИМИТЕ ТИ ДЪНКИ?
Не приемай от мен модни съвети. Сериозно, положението е безнадеждно. Никога не знам какво е модерно, а съчетаването на дрехи и аксесоари ме хвърля в матрицата. Все пак, днес съм решила да се заям с дънките – това значимо американско изобретение на миналия век – и въпреки липсата ми на моден нюх, смея да се надявам, че ще изчетеш каквото имам да си кажа. Защото ще погледнем на дънките от друга гледна точка. Ще разгледаме не как изглеждаш, а как се движиш в тях. Какво имам предвид?
Представи си как пробваш дънки в съблекалнята на любимия си магазин. Закопчаваш ги, може би с усилие – все пак е добре да пристягат и прибират корема (Нали? А дали…?!). Оглеждаш се прав/а отпред, отстрани, отзад и решаваш дали ти стоят добре или не. Позодирам обаче, че пропускаш да пробваш какво се случва като седнеш; защото рано или късно ще ти се наложи да седнеш, а някой път може би и да клекнеш!
Седенето е преобладаващата позиция днес, затова ще разгледаме какво се случва, когато седнеш с тези skinny (бел.прев. – „кльощави“) или не съвсем скини джийнс.
Ако точно в момента си с дънки, ще те поканя да станеш за момент и бавно да сядаш обратно на стола. Усещаш ли как платът опъва на коленете, на предната част на бедрата и на дупето? А в седнало положение коланът притиска ли корема ти? Цялото това опъване те кара, вероятно несъзнателно, да отпуснеш или килнеш таза си назад, за да отнемеш от напрежението и да се почувстваш малко по-комфортно. Какъв е резултатът от седенето с килнат назад таз:
-> притискат се опашната и кръстцовата кост, което с времето засилва напрежението в мускулите и фасцията на тазовото дъно
-> лумбалните прешлени (тези в долната част на гърба) застават във флексия и се създава излишно напрежение върху дисковете между тях
-> малките мускули около лумбалните прешлени работят извънредно, за да стои изправен торсът
-> целият гръбнак се огъва, защото иначе ще паднеш назад, и се създават допълнителни напрежения върху междупрешленните дискове
-> мускулатурата на гърба работи извънредно, за да поддържа целия торс
-> мускулите в областта на корема и изобщо т.нар. „core muscles” са поставени в неизгодна позиция и не успяват да работят оптимално, стабилизирайки торса
-> тазобедрените стави нямат възможност да се сгънат и работят в малък обем на движение
-> прерязващият корема колан вероятно притиска не само излишните мастни тъкани, но и органите в коремната кухина, които отговарят за храносмилането.
Лявата снимка: Тазът е килнат назад, което променя стойката на торса и целият гръбначен стълб се извива назад.
Дясната снимка: Застанала съм на ръба на пейката, защото това ми помага да се противопоставя на опъването на дънките и да завъртя таза в неутрална позиция. Тогава гръбначният стълб се подрежда така, че да стои изправен без напрежение. А и ставам по-висока!
Може и да пропускам нещо, но картинката, надявам се, е ясна. Звучи абсурдно, като се погледне отстрани, но ние допускаме нашите дрехи да определят как и доколко можем и трябва да се движим, как да стоим и седим. Тук писах конкретно за ефекта от дънките, но подобни ефекти имат всякакви роботизиращи, стегнати, ограничаващи движението дрехи, стягащи колани и ластици, ризи и сака, които ти пречат да се протегнеш.
Много е хубаво, че летният ни гардероб е по-свободен и ефирен. Така че със затоплянето на времето ще ти е още по-лесно да си подбираш свободни дрехи, които ти дават възможност да сядаш, както ти се сяда, да клекнеш за разнообразие, да се наведеш, за да вземеш нещо от пода, да се завъртиш, за да грабнеш нещо зад теб, да отпуснеш корема и подишаш свободно, да се протегнеш, когато ти се протяга.
П.П. Тези дънки от снимката скоро няма да видят бял ден! Обух ги специално, за да направя снимки за статията, и се наложи цяла вечер да изтърпя инквизицията, която много отдавна съм спряла да си причинявам!
