ЛЯТО Е: ПОДАРИ НА ТЯЛОТО СИ ТЕЗИ 2 НЕЩА
Друго си е, като се стопли времето. И настроението, и заниманията се променят! Разхвърляме дрехите, прекарваме повече време на открито, ходим повече. Днес искам да ти предложа две конкретни занимания, на които тялото толкова би се зарадвало, но обикновено няма кой да му даде, просто защото не са част от нашата култура. Кои са тези необикновени и необичайни, но толкова полезни занимания?
1) Босото ходене по естествен терен
Това звучи просто, когато си на море, и най-вече на плажа. Но в града нещата не стоят по същия начин. Аз лично си намирам няколко типа местенца, на които събувам обувките: на поддържана градинка с хубава трева, в парка, на детската площадка или на пясъчника, където играем. Признавам, че не ми е приятно да ме гледат странно и се въздържам, когато има повечко хора. Но има случаи, в които, виждайки зелената тревичка, ме засърбява да махна обувките – толкова хубаво е усещането!
Защо е полезно босото ходене? Без да претендирам изчерпателност, основните ползи са:
- Мобилизират се ставите и започват да работят мускулчетата в стъпалото, обездвижени от годините скованост в твърди обувки.
- Стимулират се сензорните точки отдолу на стъпалото, чиято роля е да предават информация за средата към мозъка, но за съжаление никога не ги ползваме.
Ще си позволя да сложа цитат от тази статия, описваща полезността на босото ходене за развитието на детския мозъка: “Оказва се, че стъпалата са най-богатите на нервни окончания части на тялото, което означава, че те допринасят за изграждането на неврологични пътища в мозъка. Следователно, покривайки стъпалата в обувки, ние премахваме всички възможности мозъкът на детето да изгради тези нервни връзки.“
2) Висене
Ако вкъщи си нямаш лост за висене, навън може да се открият доста варианти: по площадки, катерушки и спортни съоръжения, лостове между блоковете, огради, пейки с метална козирка, клони на дървета. Наистина, когато се огледаш, се откриват много възможности за висене. Висенето е незаменимо за създаване на сила и мобилност в горната част на тялото: ръце, рамене, гърди, гръб, корем.
Ако за теб това са първи стъпки във висенето, започни на по-ниско разположен лост, който позволява стъпалата да са на земята, така че да не се налага от раз да отпуснеш цялата си тежест на ръцете. От тази пасивна, отпусната позиция, опитай да спуснеш плешките надолу, съответно, раменете - далеч от ушите. Тази втора позиция ще бъде активна, тоест при нея във висенето активно участват и вършат работа мускулите в горната част на тялото.
Ако нямаш опит във висенето, първата бариера за теб ще бъде не силата на мускулите, а нежната кожа на дланите. Така че не прекалявай, но се опитвай редовно да си повисяваш – когато забележиш удобен лост. А най-добре е да си намираш естествени лостове, разбирай – клони на дървета. Тези естествени съоръжения не са равни и гладки, и натоварват кожата по съвсем различен начин (разбирай - не образуват мазоли), въпреки че изглеждат неудобни. Всъщност, всяко нещо, което е неудобно, кара тялото ти да се движи по нови начини, и е полезно за него.
Това е засега. Надявам се, че следващия път, като се разхождаш между блоковете и видиш лост, ще се сетиш за моите думи, ще се отклониш няколко метра и ще отделиш на лоста 15-20 секунди за едно бързо висене, преди да продължиш пътя си. :) И това ще бъде само началото на едно по-раздвижено лято. А ако някой те изгледа странно, изобщо да не ти пука. Вероятно ще се появи и някой, които ще ти се зарадва!
