РЕСТОРАТИВНО ДВИЖЕНИЕ (ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД)

Преди няколко години чух за пръв път интервю на Кейти Боуман, създателката на Ресторативно движение, и тогава нещо в мен сякаш кликна. Това интервю беше като първата цифра от кода на сейф – код, който продължавам да разгадавам и днес (вероятно тук се досещаш какъв жанр е последният филм, който съм гледала :) ). Оттогава гласът на Кейти звучи ежедневно вкъщи и в главата ми - в буквален и преносен смисъл. А при срещата ми на живот с Кейти миналото лято бях изненадана да установя каква е мъничка тя - приблизително с моя ръст; предполагам, че в ума ни “големите” хора създават впечатление и на големи по размер!

Имам си една мечта: хората да се обръщат към движението от позицията на радостта и удоволствието, на хубавите емоции, които то носи. Но да се обръщат към движението и с достатъчно знания и уважение към собственото си тяло. Аз самата да обичам да спортувам, да танцувам, да ходя, но признавам, че стигнах до Ресторативно движение от позицията на болежки в кръста, лоша стойка, изобщо – на неспособността на тялото ми да се справи с бременностите, бебетата, количките, стола, автомобила, обездвижването.

В Ресторативно движение работим с подравняване на тялото. Подреждаме го, започвайки от стъпалата нагоре чак до главата, по 25 маркера, които са видими части от скелета. Подреждаме тялото и гледаме доколко то е в състояние да застане по оптималния начин, който да му служи като изходна позиция за всякакви (функционални) движения.

В повечето случаи много от маркерите са далеч от постижимото, когато започваме работа, но малко по малко нещата започват да си идват на мястото. Но целта на програмата е тялото да може свободно, а не насилствено да влиза в тази естествена подредба или стойка. Това се случва чрез работа в няколко посоки:

1. ПОДРАВНЯВАНЕ НА ТЯЛОТО В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Във всички моменти, когато стоя права – пред лаптопа, в метрото, в кухнята – минавам мислено през маркерите на тялото – поставям стъпалата напред, изваждам коленете от хиперекстензия (моите обичат да бягат назад), завъртам бедрата във външна ротация, за да подравня коленете, изнасям таза назад, прибирам ребрата, издърпвам главата назад и нагоре. Списъкът изглежда безкраен, но след като човек е поработил, това цялото нещо отнема секунда-две внимание. Подобен списък-проверка си имам и за моментите, когато седя.

2. ВНАСЯНЕ НА ПОВЕЧЕ (ЕСТЕСТВЕНИ) ДВИЖЕНИЯ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Ходиш ли редовно? Километри на ден? Не само през лятото? Ходенето е най-лесно достъпното за нас и естествено движение. Използвам всяка възможност, за да походя, и големите разстояния все по-малко ме плашат. Другите две основни категории естествени движения са клек/седене на пода и висене/катерене. Отново – включвам подобни движения, винаги когато успея. Налага се да подходя с желание и креативност, дори и известна смелост да не ми пука какво ще си кажат хората, защото тези движения не са част от нашата култура. Като например да клекна, докато съм в някоя чакалня. Или да махна дивана от вкъщи, за да сядаме повече на пода. Или пък да поувисна леко на тръбите в метрото. Но пък кое е по-важно – какво ще кажат хората или да възстановим оптималните функции на тялото?

3. (РЕДОВНИ) КОРЕКТИВНИ УПРАЖНЕНИЯ

Методи, методологии и програми има много и най-различни, и кое за кого и за какъв проблем ще проработи не е ясно, преди човек да пробва. Ресторативно движение тръгва от принципите на биомеханиката, не разчита на преки пътечки и магически джаджи (последните виждам ежедневно да се предлагат като решения на какви ли не проблеми), а на редовна работа и желание.

Моята лична история не е за невероятна трансформация, а по-скоро за бавна промяна стъпка по стъпка, в резултат на която тялото ми е по-силно и мобилно от преди. Ресторативно движение много ми помогна с болежките в кръста, но после с времето започнаха да изскачат други нещица и дисбаланси, върху които продължавам да работя. Но най-вече Ресторативно движение внесе ново разбиране за тялото и движението, за сигналите, които тялото ми дава. Всички болежки, опъвания, разрастване на тъкани (като ошипявания например), усещания за скованост и т.н. са отговор на тялото към нещата, на които го подлагаме, и могат да ни служат като сигнал, ако знаем как да четем тези сигнали.

Вече има много варианти да започнете работа или поне да опитате метода Ресторативно движение.

Най-ефективният начин според мен е да работите със специалист по Ресторативно движение. Днес например работихме с едно момиче, което не може да движи лопатките си (протракция и ретракция), и за да събудим скованите мускули, пробвахме движението в различни равнини, с различно разположение на ръцете, включихме самомасаж и т.н.; с този пример само искам да покажа, че работата със специалист на живо действа най-добре.

Във Fitbabyhotmama има доста редовни класове с четирима от нас: вторник и четвъртък от 12 ч., сряда от 18.30 ч., събота от 12.30 ч., включително и съботни часове по Ресторативно движение за деца. Редовни часове има и в Santosha Yoga, Physio Fit, а Тоня Цочева (www.tczdrav.com) практикува в Габрово, но има ежемесечни Ресторативни събития в София.

Аз лично започнах да се информирам преди години най-напред от книгите на Кейти Боуман, а сайтът й е безкрайна библиотека от материали и вдъхновение – за англоговорящите: www.nutritiousmovement.com. На български език има прекрасни материали на една от нашите учителки по Ресторативно движение, която за наш голям късмет е българка и е голяма подкрепа за нас – Галина Дензел: www.movewellbg.com.

Завършвам с цитата на Кейти: “Движи се повече, движи повече (части) от себе си, движи се добре!”.