НАЙ-ХУБАВАТА ПРАКТИКА: ПРЕГРЪДКА ПРОТИВ СТРЕС!

Започва четвъртата и последна седмица от моето февруарско предизвикателство „НЕ на стреса в ежедневието“. Първата седмица започнахме с нещо лесно – разходка насаме със себе си. После заговорихме за не толкова разпространените, но много лесни за изпълнение практики като релаксация и медитация. През третата седмица предложих нещо различно от стандартните практики - псоас релаксация. И понеже сме отличници, за последната седмица съм оставила най-хубавото предизвикателство: хайде да практикуваме ПРЕГРЪДКИ!

Как така, ще кажеш, да практикуваме прегръдки? Това не е практика, а си е част от живота. Дали наистина е така? И защо прегръдките са важни?

Вкъщи си имам един тригодишен разбойник, който ме ядосва най-много от всички хора, които са ме ядосвали, но пък е малък, не бебенце, но бебешорче, и все още много си го гушкам. Имам и един по-голям разбойник, когото гушкам по-малко. За най-големия разбойник пък обикновено съвсем не стигат прегръдките! И това не е нарочно, но така се случва - ежедневието ни отнася и пропускаме привидно незадължителните неща! И мисля, че не е само при мен. Но да не би като порастваме, да имаме нужда от по-малко любов, нежност, близост, прегръдки?

Да погледнем от научната страна.

Изследване на Медицинския университет във Виена показва, че при прегръдка с близък човек се излъчва хормонът окситоцин (познат на всички мами), който има връзка с формирането на доверие между хората. Високите нива на окситоцин се свързват също с намаляване на кръвното налягане и тревожността, подобряване на паметта и изобщо облекчаване на стреса. Доста добре за обикновена прегръдка, нали?

Най-разпространеното изследване по темата от последните години пък разглежда един по-различен аспект: взаимозависимостта между социалната подкрепа (включваща прегръдки), стреса и риска от разболяване от вирусни инфекции.

При хора, които имат ограничена социална подкрепа, честите конфликти и стресови ситуации се свързват с повишена предразположеност към вирусни инфекции. И обратно: хората, които се радват на голяма социална подкрепа, но са също толкова подложени на ежедневен стрес, са по-малко уязвими към вирусни зарази.

В изследването се обръща внимание и конкретно на ПРЕГРЪДКИТЕ като потенциален буфер на стреса. Прегръдките са основен компонент на социалната подкрепа; не само намаляват уязвимостта към вируси, но могат да помогнат и за намаляване симптомите при хора, които вече са засегнати от вируси.

"Очевидният защитаващ ефект на прегръдките може да се дължи както на самия физически контакт, така и на прегръщането като поведенчески знак за подкрепа и интимност. И в двата случая онези, които получават прегръдки, са по-устойчиви на инфекции", коментира Ш. Коен - водещ екипа на изследването.

Освен научните изследвания, мисля, че психолозите могат много да разкажат за нуждата от социална подкрепа, естествена част от която е и прегръдката.

Но предлагам тази седмица да забравим фактите и науката, и да направим един експеримент: да намерим време и начин да прегръщаме близките си повече, отколкото сме го правили преди. В края на всеки ден да обърнем внимание на това дали сме се справили с предизвикателството, а в края на седицата да помислим дали то е имало ефект върху нивата на стрес, който изпитваме.

Ще завърша с едно страхотно видео на Екатерина Соловиева – психолог и един от треньорите в Precision Nutrition – видео от един неин рожден ден, прекаран в безплатни прегръдки с хората на улицата...! :) 

Ииииии.... старт на седмицата с повече прегръдки!! :)